Дисциплината дава комплексно знание за историята на българската архитектура между 1944 и 1989 (периодът на българския социализъм), проследява преходния период от последното десетилетие на ХХ век и анализира постсоциалистическото отношение към тези архитектурни следи.
Последователно се разглеждат световния архитектурен контекст и българската архитектурна култура през втората половина на ХХ в., анализират се основните събития, проекти и реализации в българската архитектура тогава, извеждат се проблеми и насоки за опазване на българското архитектурно наследство от периода.
Дисциплината експериментално съчетава теоретико-историческо познание с такова в сферата на опазването на архитектурното наследство и определя своята актуалност, изхождайки от твърдото убеждение, че една епоха е в състояние да проумее постиженията и провалите на друга, по-ранна епоха, при натрупване не само на времева дистанция, но и на достатъчно познание.