Начало / За Университета / История / Висше техническо училище (ВТУ)

Висше техническо училище (ВТУ)

ВИСШЕ ТЕХНИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ
ВТУ
(1942 - 1945)
 


На 5 октомври 1942 г. новото Висше техническо училище (ВТУ) на бул. "Драган Цанков" отваря вратите си за учебни занятия. В отчетния доклад на и.д. Ректор д-р инж. Юрдан Данчов за първата 1942/43 учебна година четем: "Благодарение на благодатния мир, с който бе дарена нашата страна, учебните занятия следваха нормални си ход въпреки разширението на световната война и отражението й върху живота". Тази идилия продължава по-малко от година и половина - до бомбандировките над София на 10 януари 1944 г.

Заслужава да се отдели внимание на този начален период. Лекции и практически занятия водят, освен редовно назначени преподаватели, хонорувани лектори от Университета и то както в малкото зали на бул. "Драган Цанков", така и в зали и лаборатории по физика, химия и геология на Университета. Обучението е строго, със задължително присъствие на лекции и упражнения и проверочни колоквиуми по всяка дисциплина два пъти в семестъра. Отново четем: "За съжаление, не свикнали още в гимназиите на съсредоточеност и по-усилени занятия, студентите срещнаха в началото, особено през зимния семестър, известни затруднения; през втория семестър обаче те се убедиха, че усилените учебни занятия са присъщи на инженерните училища и че, веднъж посветили се на инженерната професия, те трябва да свикнат още в училището на повече труд".

Тези поучителни слова дават повод за отварянето на една скоба. Многократно през изтеклите 50 години е повдиган въпросът за "прекомерното" натоварване на студентите с много занятия, задачи, проекти, изпити. срещу тази теза не бе изтъквано достатъчно възражението, че изучаването на хуманитарните науки от една страна и на техническите от друга е твърде различно. В цял свят усвояването на медицината и инженерните специалности е по-трудно и отнема повече време.

По всичко личи, че приетите в първия курс студенти, макар и с конкурс само по дипломи, са добре подбрани. Средният им успех за 1942/43 г. е добър. От записаните в отдела по строително инженерство 68 студенти, от които 4 студентки, в горния курс са преминали направо 41 и с поправителен изпит - още 18, а в земемерния отдел - от 36 студенти, от които 2 студентки, направо са преминали 16 и с поправителен изпит - 10 души.

През лятото, от 10 юни до 1 септември, студентите са стажували в министерствата на ОСПБ и на Земеделието и държавните имоти, Главната дирекция на железниците, мини "Перник", Софийската община и в предприятия на акц. д-во "Гранитоид". Всички те са плащали на студент от 81 до 120 лв. надница по време на стажа.

По време на първата учебна година продължава обявяването на конкурси, изборът на професори от 7-членните комисии, утвърждаването на избраните от Нарочната комисия, която играе ролята на Академически съвет. Назначени са с укази:
- проф. инж. Христо Цонев - катедра "Пътища и железници"
- проф. инж. Асен Райков - катедра "Фотограметрия, топография и кадастър",
- проф. д-р Георги Брадистилов - катедра "Приложна математика",
- проф. инж. Димитър Василев - катедра "Водоснабдяване и канализация",
- проф. арх. Станчо Белковски - катедра "Наука за сградите и проектиране",
- проф. д-р инж. Балуш Балушев - катедра "Пътища и железници".

Учебните занятия през първата 1942/43 учебна година водят:
- 9 редовни преподаватели (редовни и извънредни професори, доценти),
- 4 частни хонорувани доценти;
- 7 хонорувани професори и доценти от Университета,
- 4 временни преподаватели (заместват командированите на специализация редовни преподаватели),
- 3 редовни асистенти,
- 5 хонорувани асистенти,
- 4 лектори по езици (редовни и хонорувани).

Членовете на Нарочната комисия проф. д-р Любомир Чакалов и инж. Иван Ранков са назначени за председатели на земемерния, респективно на строителния отдел, и изпълняват ролята на декани. Назначените преподаватели заедно с хоноруваните от Университета образуват отделски съвети, които впоследствие се сливат и образуват временен факултетски съвет. Той подготвя започването на втората учебна година с откриването на Архитектурен отдел. Приема съответни учебни планове, разпис на лекциите. решава за приемането на новите студенти да се въведе състезателен изпит по математика и български език, а за Архитектурния отдел - и рисуване.

Сред големите грижи на ръководството е намирането на помещения за лекционни и чертожни зали, лаборатории, библиотека и пр. и обзавеждането им с оглед на откриването на нови отдели и Машинен факултет.

Нормално започва 1943/44 учебна година. С конкурсен изпит са приети общо 160 студенти, от които: строително инженерство - 78, земемерно инженерство - 35, и архитектура - 47 души.

Създава се първият съвет на Строително-архитектурния факултет, който избира за декан проф. Храбър Попов. Нарочната комисия, която продължава да има задълженията на академически съвет, окончателно решава от началото на учебната 1944/45 година предсрочно да се открие машинен факултет.

От бомбардировките на София на 10 януари, 16 и 30 март 1944 г. учебната работа се разстройва. ВТУ се евакуира в гр. Ловеч. Учебни занятия няма. Факултетският и Академическият съвети заседават в София, Търново и Ловеч. Продължават изборите и назначенията по обявените места за конкурси.

Събитията на 9 септември 1944 г. заварват ВТУ при провеждане на изпити в Ловеч. Училището се завръща в София, но това става на части, много бавно. Открива се Машинният факултет с отдели по машинно инженерство, електроинженерство и индустриална химия. Учебните занятия започват едва на 4 декември. Чрез увеличаване на броя на седмичните часове, намаляване на ваканциите и удължаване на учебната година е станало възможно не само да се вземе цялата материя за 1944/45 учебна година, но и пропуснатото от 1943/44 уч. година.

Нарочната комисия частично се подменя и допълва: на мястото на проф. д-р Л. Чакалов, който става ректор на Университета, влизат последователно деканите на Физико-математическия факултет проф. Иван Трифонов и проф. Георги Наджаков, а на мястото на инж. Ив. Ранков - новият Гл. директор на МОСПБ арх. Лазар Парашкеванов; от ВТУ проф. д-р инж. Тодор Радославов и проф. арх. Храбър Попов попълват Нарочната комисия, която продължава да играе ролята на Академически съвет.

Още в Ловеч се провеждат състезателни изпити, въз основа на които са записани 153 нови студенти. През декември 1944 г. излиза постановление на Мин. съвет, което дава право на всички мобилизирани младежи да се запишат студенти, където пожелаят, като им се признават записаните семестри и без да са посещавали лекции и упражнения. В същото време от чужбина се завръщат, следвали там във висши технически училища около 1500 души. Броят на студентите в средата на годината нараства на 4700 души.

Условията за водене на учебни занятия стават много тежки. За чест на Факултетския и Академическия съвети, на преподавателите и преди всичко на студентите, те преодоляват неизмерни трудности. Ремонтираните помещения на ВТУ се заемат непрекъснато от 7 часа сутрин до 20 часа вечер. Използуват се аулата на Агрономическия факултет и салонът на Учителската каса, а впоследствие - големите зали на БИАД и няколко киносалона. Въвеждат се "потоци" от студенти от един и същ курс, напр. по математика, като едни и същи лекции се четат от трима преподаватели на три различни места. Допълнително се възлага воденето на учебни занятия на временни преподаватели от Университета. Студентите идват да си завардят място за сядане час преди започване на лекциите, мнозина остават правостоящи, не могат да си водят записки, а учебници още не са написани. Фонд "Научни цели" върши много полезна работа. Започва да отпечатва записки по 30 дисциплини.

На 10 април 1945 г. се избира първият ректор на ВТУ - проф. арх. Станчо Белковски. Престава да действува Нарочната комисия и бива избран Академически съвет в състав: ректор, проф. д-р инж. Тодор Радославов като проректор и членове: проф. д.р инж. Пейчо поп Петров, проф. арх. Храбър Попов, проф. инж. Васил Пеевски, проф. д-р Георги Брадистилов.

През третата учебна 1944/45 година са избрани и назначени:
- доц. (впосл. проф.) Васил Арнаудов по Петрография и геология,
- проф. инж. Алекси Квартирников по Статика на високите строежи,
- проф. инж. Димо Велев по Културтехника,
- проф. арх. Тодор Златев по Битова архитектура и селскостопански сгради,
- доц. (впосл. проф.) -р инж. Никола Узунов по Дескриптивна геометрия,
- доц. (впосл. проф.) Саздо Иванов по Физика,
- проф. инж. Борис Попов по Двигатели с вътрешно горене.

Предвиденото дотогава групово вземане на изпитите, в началото на два пъти - след втората година и на края, а после за всяка година, се заменя с единични изпити по всяка дисциплина. Студент, който е положил всички изпити за първите две години, получава титлата "кандидат-инженер", респ. "кандидат-архитект". Това условие трябва да е изпълнено, за да може студентът да запише седми семестър.