Начало / Обучение / Следдипломно обучение / Краткосрочни курсове / Въведение в Архитектурната логоптика

Въведение в Архитектурната логоптика

   Човешките действия неизбежно се ориентират по обемно-пространствената матрица на жизнената среда, включително изкуствената, възприемана като текущ митотворчески образ. Мотивирани вътрешно, постъпките се организират от околната среда външно, с което тя задава тенденции в историческия ход на събитията. Архитектурната логоптика изследва точно това в проектантски аспект: с цел развитие на професионалните възможности и социалната ангажираност на архитектите. 

СЛЕДДИПЛОМЕН ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН  КУРС

 ДОЦ. Д-Р АРХ. ТОДОР ЦИГОВ

 Архитектурната логоптика е в начален стадий на разработка, с идея да се развие в български аналог на китайската и индийската практики фенг-шуй и ваасту. Тази възможност се обосновава теоретично във втората (още незавършена) дисертация на арх. Цигов „Тотем – архитектура / пари: функционално-метафорична организация на действителността”, където се въвежда и терминът „логоптика” (от „логос” и „оптика” – грц.: словоглед).

Публикации в хода на работа по дисертацията:

1.  „Проблемът с канона при строителството на съвременния православен храм: недостигащата подготовка на архитекта” (сп. Архитектура 2-3/2006);

2.       „Архитектурно възприятие – формат / стил” (сп. Архитектура 2/2010);

3.       „Архитектурно възприятие – ипостаси” (сп. Архитектура 5/2011);

4.       „Архитектурно възприятие – хоризонт / стойност” (сп. Архитектура 3/2012);

5.       „Архитектурно възприятие – логоптика” (сп. Архитектура 3/2014);

6.       „Архитектура, урбанизъм, привидни закони” (сп. Философски алтернативи 3/2015).

     През последните две години в УАСГ логоптиката беше проверена отчасти, чрез експерименти със студентски проекти: което уточни някои основни проектантски техники. Следващият етап изисква натрупване на опит с реални сгради, за да бъде проучено влиянието им в действителността. Настоящият курс цели да привлече и подготви теоретично архитекти, склонни към такъв начин на работа, желаещи да приложат за пръв път (експериментално) логоптиката на практика.

     Логоптиката се оказа ядро на българската култура – заложено от св. Кирил и св. Методий, чрез богословските преводи от гръцки език – 11 века преди самото въвеждане на термина. От Омир до светите братя гръцкото книжовно развитие обхваща две хилядолетия. В същия период се вписва и хилядолетие езическа философия (от Талес Милетски), последвано от пет века богословие. Да се превежда от такъв език на друг, току що получил писменост, е възможно само след изкуственото преобразуване на последния, но без да бъде отчужден от езиковата си общност. За да постигнат точен богословски превод, св. Кирил и св. Методий преструктурират по необходимост езика ни така, както би го структурирало хилядолетното книжовно развитие. Оттогава обаче културата ни продължава действителното си развитие, сякаш има подобна хилядолетна история. С приемане на новата писменост и богословските преводи настъпва като по чудо – без необходимите векове за културно развитие – Златният симеонов век, променил благоприятно съдбата на много народи. Но нали именно такива промени в съдбата целят фенг-шуй в Китай и ваасту в Индия? Без свръхадаптивното изкуствено ядро на културата ни, заложеното от св. Кирил и св. Методий, едва ли в ХІХ в. би имало и българско Възраждане, и възрожденска архитектура.

     Кирило-методиевата процедура може да се обобщи като формално, изкуствено въвеждане в действителността – в случая, чрез езика – на следите от желани, но неслучили се имагинерни истории: което ги продължава реално в бъдеще. Историческото ни минало свидетелства за тази процедура, приложима напълно и в архитектурата. Формални следи от желаната, но неслучила се имагинерна история могат да се въвеждат изкуствено и чрез образа на архитектурния ансамбъл, сградата, помещението. И в езика, и в архитектурата се касае за функционални условности, пораждащи реални последици в организиращия се съобразно с тях обществен и личен живот. Проектантските техники на архитектурната логоптика се развиват на тази база.

     Разпространено мнение е, че архитектурата не може да променя обществения и личния живот. Откъде обаче го знаем? Ако се измени самата действителност, това не оставя следа: причинно-следствените последователности в събитията и в човешките действия се запазват привидно ненакърнени. Но обичайно не се осъзнава именно архитектурното (или друго) контекстуално влияние в насоките на причинно-следствените последователности.

        Човешките действия неизбежно се ориентират по обемно-пространствената матрица на жизнената среда, включително изкуствената, възприемана като текущ митотворчески образ. Мотивирани вътрешно, постъпките се организират от околната среда външно, с което тя задава тенденции в историческия ход на събитията. Архитектурната логоптика изследва точно това в проектантски аспект: с цел развитие на професионалните възможности и социалната ангажираност на архитектите.

 Курсът по архитектурна логоптика е от шест лекции, разделени в два модула, с курсова задача (кратко аналитично есе) между модулите:

 МОДУЛ I.     КУЛТУРЕН КОНТЕКСТ НА АРХИТЕКТУРНАТА ЛОГОПТИКА

1.     Архитектурна версия за психогенеза (антропогенеза).

2.     Фундаментална физика, висша нервна дейност и архитектурна логоптика.

3.     Българската култура и архитектурната логоптика.

 МОДУЛ II.   АРХИТЕКТУРНА ЛОГОПТИКА

4.     Теория на архитектурната логоптика.

5.     Подготовка на архитекта.

6.     Проектантски техники.

ПРОВЕЖДАНЕ

Курсът е с продължителеност 12 учебни часа и ще се проведе в 2 модула както следва:

МОДУЛ I от 17.10.2016 г.  до 19.10.2016 г. от 18:00 ч. - 20:00 ч.

МОДУЛ II от 24.10.2016 г. до 26.10.2016 г. от 18:00 ч. - 20.00 ч.

 

МЯСТО НА ПРОВЕЖДАНЕ

УАСГ - Архитектурен факултет, Корпус А, зала 211

 

ВОДЕЩ  ПРЕПОДАВАТЕЛ

доц. д-р арх. Тодор Цигов

 

ТАКСА

120,00 лв. платима авансово до започване на курса

 

СПРАВКИ и ЗАПИСВАНИЯ

УАСГ - Ректорат; Център за електронно и следдипломно обучение, каб.205; 

(+359 2) 8666453;  (+359 2) 963 52 45 вътрешен 524  или  0882 529 592; е-mail: pgq@uacg.bg                                                                                                                       ЦЕСО  - Инспектор: Сийка Илова

СПРАВКИ по ТЕМАТА:

доц. д-р арх.Тодор Цигов, е-mail: tsigov far@uacg.bg