Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ)

Цели и задачи на дисциплината: С навлизането на нови материали и технологии в строителството, характеризиращи се с високи якостни характеристики, конструкциите получават стройни носещи елементи. Изчислението им по методите на класическата строителна статика става недостатъчно за гарантиране на тяхната сигурност.
Учебната дисциплина “Устойчивост на строителните конструкции“ възниква с появата на стоманените конструкции, с които се постига намаляване на размерите на напречните сечения на елементите и респективно олекотяване на конструкцията. Това се оказва възможно поради значителната якост на стоманата в сравнение с другите употребявани в строителството материали по това време. Със задълбочаване на този процес стройността на елементите расте и се появяват аварии на стоманени мостове, при които разрушаването на конструкциите настъпва при напрежения, много по-малки от граничните. Причината е ясна – авариите са причинени от явление, неотчетено дотогава на етапа на проектиране и определено като “загуба на устойчивост“. От тогава дисциплината “Устойчивост на строителните конструкции“ е част от строителното проектиране. Тя е цел на научните изследвания и основа за разработване на норми и правила за проектиране на строителни конструкции, чрез които достиженията на съвременната наука да се прилагат в практиката и да съдействат за сигурността на инженерните решения.
Характеристика на дисциплината: В дисциплината се изучават методите за определяне на критичната стойност на параметъра на външното натоварване в двете разновидности: бифуркационна теория (класическа постановка) и устойчивост от втори род (изчисляване по деформирана схема). Обект на изучаване и изследване са отделни елементи – праволинейни (пръти), елементарни конструкции за илюстриране на основните принципи и подходи в устойчивостта, както и равнинни рамкови конструкции. Разглеждат се и криволинейни пръти – дъги, както и пространствени форми на загуба на устойчивост (огъвно-усуквателни форми). В тематиката на дисциплината се включва още и проблемът с устойчивост на плочи в класическата постановка.
Придобивани знания: Основната цел на дисциплината “Устойчивост на строителните конструкции” е да създаде необходимите познания в областта на геометричната нелинейност, влияние на промените в геометрията и други начални несъвършенства на конструкцията върху глобалното поведение и устойчивостта ѝ. Лекционният материал прави формулировка и въведение в проблемите, разглежда методите за решение и съдейства активно за овладяването им.
Придобивани умения: В упражненията се поставя ударение върху практическите умения и прилагане на наученото. В рамките на семестъра се подготвят три семестриални задачи. По време на семестъра се прави контрол на знанията чрез две контролни занятия.
Създаването на умения да се прилага дисциплината в съвременната инженерна практика и проектиране за постигане на по-ефективни и сигурни инженерни конструкции също е сред целите, които се поставят в курса. В края на курса студентите имат уменията за стабилитетно изследване на равнинни рамки с различни очертания и връзка между елементите. Могат да получат критичния параметър на натоварване, който води системата до състояние на безразлично равновесие. Могат да построят диаграмите на разрезните усилия по теории от 2-ри и 3-ти ред с отчитане на геометрическа линейност при товари, по-малки от критичните. Способни са да изследват стабилитетно плочи. Запознати са с теоретичните постановки на загубата на устойчивост извън равнината на огъване, както и с МКЕ за изследване на рамкови конструкции.
Предварителни изисквания: За успешното изучаване на устойчивостта на конструкциите са необходими познания по математика, съпротивление на материалите, строителна статика и теория на еластичността и пластичността.