Социалните партньори от Националния браншов синдикат "Висше образование и наука" (ВОН-КНСБ), от Съвета на ректорите и от Националното представителство на студентските съвети (НПСС) продължават да настояват за справедливост и равнопоставеност в политиката по доходи при разпределяне на средствата в отрасъла "Образование". Това се казва в позиция от председателя на ВОН-КНСБ проф. Лиляна Вълчева, от председателя на Съвета на ректорите и ректор на Медицинския университет в София акад. Лъчезар Трайков, и от председателя на НПСС Даниел Парушев до председателя на Народното събрание, до председателите на политическите партии в парламента, до бюджетната и образователната комисия в НС.
От трите организации настояват да се коригират някои финансови параметри в частта за висшето образование, защото не приемат дискриминационния подход на правителството по отношение на отрасъла "Образование", че за учителите увеличените заплати (начална от 1700 лв.) е от януари 2023 г., а за преподавателите от държавните висши училища (начална от 1750 лв.) е от август. "Не приемаме дискриминационния подход на правителството по отношение на стъпката за увеличение на началната заплата за учители 300 лв., а за асистенти 250 лв. Не приемаме факта, че с нарастването на БВП, средствата за висше образование и наука рязко намаляват на фона на обявеното от правителството, че образованието е национален приоритет!", се казва в позицията.
В нея се уточнява, че "в проекта на ЗДБРБ за 2023 г. има неясноти за брой учащи и изменението на средно-претеглен норматив, което е определено (според нас на случаен принцип, примерът с бюджетната субсидия на Националната спортна академия (НСА) и на някои други висши училища е показателен), а незначителното увеличение от около 2,5% не се отразява на субсидията за издръжка на обучението, съществена част от която са доходите на работещите". Допълнителните 16 млн. лв. не са достатъчни, за да осигурят началната заплата на академичната длъжност асистент от 1750 лв. дори за посочените пет месеца. Според нашите изчисления за тези месеци са необходими не по-малко от 26,7 млн. лв., заявяват от ВОН-КНСБ, от Съвета на ректорите и от НПСС.
В позицията им се казва, че технически пропуск или не, но в проекта на редовния кабинет не са отразени средствата от чл. 16 (7), а именно средства в размер на 20 млн. лв., разчетени в трансферите по ал. 4 по бюджетите на държавните висши училища като част от субсидията за издръжка на обучението над формираната по реда на чл. 91, ал. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО) чрез повишаване на тежестта на разпределението въз основа на комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, които са били посочени в проекта на служебния кабинет.
От трите организации заявяват, че приемат допълнителните 16 млн. лв., но, за да се коригира началната заплата за академичната длъжност асистент и на останалите академични длъжности от януари 2023 г. са необходими още 56 млн. лв. "В случай, че се възстанови действието на чл. 16 (7) за 20 млн. лв., разчетени в трансферите по ал. 4 по бюджетите на държавните висши училища като част от субсидията за издръжка на обучението над формираната по реда на чл. 91, ал. 2 от ЗВО чрез повишаване на тежестта на разпределението въз основа на комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, то допълнителните средства в горепосочената т. 1 ще се намалят на 36 млн. лв."
Следователно, в чл. 1 на ПДБРБ за 2023 г. на редовния кабинет нашето предложение е да се добавят две нови изменения и допълнения. Първата да отразява политиката на продължаващите реформи в областта на доходите, а втората - тази на критериите на комплексната оценка за качество на обучение, се казва в позицията.
Информация: БТА
Източник: ВОН-КНСБ,