Последователно се разглеждат световния архитектурен контекст и българската архитектурна култура след Втората световна война, анализират се основните събития, проекти и реализации в българската архитектура тогава, извеждат се проблеми и насоки за опазване на българското архитектурно наследство от периода. Дисциплината експериментално съчетава теоретико-историческо познание с такова в сферата на опазването.