Home / About the University / History / State Polytechnic

State Polytechnic

ДЪРЖАВНА ПОЛИТЕХНИКА
(1945 - 1953)


От началото на 1945/46 учебна година ВТУ се превръща в Държавна политехника и има два факултета:
Строителен с отдели:
Строително инженерство
Архитектура
Земемерно инженерство
Културинженерство Машинен с отдели:
Машинно инженерство
Електроинженерство
Индустриална химия
Остава да се открие Минно инженерство.

Първата управа на Държавната политехника личи от състава на Академическия съвет:
Председател и Ректор - проф. инж. Васил Пеевски
Проректор - проф. арх. Станчо Белковски
Декан на Строителния факултет - проф. д-р Георги Брадистилов
Декан на Машинния факултет - доц. инж. Карл Славомиров
Продекан на Строителния факултет - проф. д-р инж. Тодор Радославов
Продекан на Машинния факултет - доц. Васил Арнаудов
Представители на Строителния факултет:
проф. Аркадий Стоянов
проф. д-р инж. Пейчо П. Петров
проф. инж. Алекси Квартирников Представители на Машинния факултет:
проф. инж. Борис Попов
проф. инж. Минчо Златев
доц. Саздо Иванов

Приемът за учебната 1945/46 година се нормализира. За двата факултета общо със състезателен изпит се приемат 650 души, от които 400 са с привилегии за бойци от фронта, партизани, политзатворници, концлагеристи и деца на инвалиди. Заедно със завърналите се от чужбина общият брой на студентите нараства на 4446.

Отново основен проблем е да се намерят помещения, необходими за обучението. Държавната политехника получава на разположение сградите на БИА и два етажа от средното техническо училище "Христо Ботев". Всичко това е крайно недостатъчно. Няма чертожни зали, няма лаборатории, в един кабинет се помещават една или две катедри с по 5 или повече преподаватели. Най-зле са отделите в новооткрития Машинен факултет, за който се реставрират части от сградите на бившата Държавна печатница (при паметника на Васил Левски).

Продължава произвеждането на избори за професори и доценти във факултетските съвети. В края на 1945/46 учебна година редовните и хонорувани преподаватели са вече 170, от които 15 редовни и извънредни професори. Сред новоназначените са: проф. инж. Кирил Груев, проф. инж. Христо Попов, проф. арх. Любен Тонев, проф. инж. Любен Икономов, проф. инж. Борис Марчинков, доц. инж. Димитър Стойчев, доц. Борис Колев.

Въпреки големите трудности, които създава липсата на подходяща материална база, със задружните усилия на преподаватели и студенти учебният процес дава положителни резултати. С четвъртата учебна година от създаването на ВТУ завършва осмият семестър на бъдещия първи випуск. Заедно със завърналите се от чужбина студенти абсолвентите са 355. Никой обаче от следвалите редовно, поради незавършени упражнения и невзети изпити, не успява да се яви на дипломен изпит. Това става причина да се обмисли възможността за увеличаване на курса на следване на 10 семестъра, както е на много места в чужбина.

Голяма дейност започва да развива създадената през 1944/45 учебна година "Менза академика". Благодарение на студентска инициатива и труд тя изхранва 800-1000 студенти дневно и подпомага с безплатна храна около 50.

Започва 1946/47 учебна година - първата, през която "не беше загубен нито един учебен ден". Ректор става проф. инж. Алекси Квартирников, а Декан на Строителния факултет - проф. д-р Георги Брадиславов. С конкурсен изпит са приети 492 студенти, от които около 160 места са заети с привилегии. Общият брой на студентите достига рекордното число от 5133 души. Естествено, сериозни проблеми създава задоволяването на обучението с помещения. Започва строителството на "Архитектурното крило" на бул. "Паскал Паскалев" (сега бул. "Христо Смирненски"), но все още изостава преустройството на бившата Държавна печатница за нуждите на Машинния факултет. Същата учебна година е пета на ВТУ. Виждат се вече първите плодове: 30 души получават дипломи (14 строителни инженери, 11 архитекти, 5 инженер-земемери), още 36 са започнали да работят върху дипломните си работи, а 540 са абсолвенти, без да са приключили с изпитите си.

Съгласно новия ЗВО от 1947 г. курсът на следването се увеличава от 8 на 10 семестъра. Създава се възможност за аспирантура. По решение на Факултетския съвет 7 от редовните асистенти се изпращат да следват редовна аспирантура в СССР. Тази практика продължава и следващите години. Със същия закон се въвеждат като задължителни учебни предмети във всички висши училища руски език, научна философия. В учебните планове на Строителния факултет се въвежда изучаването на научна философия - 4 семестъра и политическа икономия - 2 семестъра. Доставени са над 5000 тома книги за библиотеката и с нови помещения са подобрени условията за ползването й.

Следващият ректор, през 1947/48 учебна година, е проф. д-р Георги Брадистилов. Академическият съвет решава към Машинния факултет да се открие Минно-геоложки отдел. Създават се отделни съвети, които подготвят условията за бъдещото прерастване на отделите в самостоятелни факултети.

През 1948/49 учебна година за Ректор отново е избран проф. Алекси Квартирников, този път с тригодишен мандат съгласно новия ЗВО от 1948 г., който отменя този от предната година. Това важи и за Декана на Строителния факултет, проф. д-р инж. Балуш Балушев и за Декана на Машинния факултет доц. Карл Славомиров.

С постановление на Министерския съвет през есента на 1949 г. се открива Хидротехнически факултет с 3 специалности; те съществуват и до сега: Водни сили (впоследствие Хидроенергийно строителство), Хидромелиоративно строителство и Водоснабдяване и канализация. Декан става проф. инж. Димо Велев, също с тригодишен мандат. Със същото постановление се предвижда създаването на хидравлична лаборатория, проектирането и изграждането на която завършва в края на 1952 г.

Строителният отдел се разделя на две: Конструкции и Съобщения. Към Строителния факултет се създава още един отдел - Земеустройство.

По време на Държавната политехника Архитектурният и Строителният факултети разширяват значително материалната си база. На бул. "Христо Смирненски" 1, непосредствено до Строителния техникум се изгражда т.нар. "Архитектурно" крило (вкл. зала 120), в което се помещават предимно архитектурните катедри, а след постановлението за Хидротехническия факултет се построява източното крило (наречено "Хидротехническо") заедно със сграда за хидравличната лаборатория. Тук през 1951 г. започват да се водят учебни занятия, нанасят се лабораторните по строителни материали, земна механика, пътища, водоснабдяване и канализация, хидромелиорации и др., салонът по рисуване и голямата хидравлична лаборатория. Макар да е построено немалко, то е недостатъчно. С изключение на някои временни сгради в двора, двете сгради, които приютяват над две десетилетия факултетите - наследници на Строително-архитектурния отдел на ВТУ, с вече 6000 студенти. Лекционните зали се използват непрекъснато цяла седмица от 7 до 20 часа вечерта. Преподавателите си пречат взаимно в 1-2 кабинета на катедра.

Въпреки бедното следвоенно време и посочените неудобства преподаватели и студенти на Държавната политехника са способни на колективни културни изяви, които им правят чест. Заслужава да се спомене "Художествения колектив", създаден по инициатива и с личното участие на проф. д-р инж. Б. Бабушев през 1948 г. Състои се от хор и оркестър, които през 1949 г. дават успешни концерти пред столичната общественост. Хорът дава началото на станалия по-късно известен Академичен хор.

През есента на 1951 г. Строителният факултет се разделя на три: Строителен - с Декан д-р инж. Балуш Балушев, Архитектурен - с Декан доц. арх. Ал. Обретенов и Геодезически - с Декан проф. инж. Васил Пеевски. Машинният факултет се разделя на четири: Машинен, Електротехнически, Химико-технологически и Минно-геоложки. Заедно с Хидротехническия Държавната политехника има вече 8 факултета.

За следващия мандат за Ректор е избран проф. Саздо Иванов, който остава до разделянето на Политехниката. Декан на Строителния факултет за 1951/52 учебна година е доц. инж. Любен Минчев, а за 1952/53 - проф. д-р инж. Веселин Влайков. За 1951/52 Декан на Хидротехническия факултет остава проф. инж. Димо Велев, а през 1952/53 Декан става проф. инж. Димитър Върбанов. На Архитектурния факултет Декан за двете учебни години 1951/52 и 1952/53 е проф. арх. Александър Обретенов. Проф. инж. Васил Пеевски е все още Декан на Геодезическия факултет през 1951/52 уч. година, а през следващата 1952/53 уч. година Декан става доц. инж. Димитър Стойчев.

През 1952 година започва първият курс за повишаване на квалификацията на инженери за нуждите на Дирекция "Водно строителство", а през 1953 г. за първи път се разкрива форма на обучение за някои специалности.

1952/53 учебна година е последна за Държавната политехника. Съществуващите 8 факултета дават повод тя да се раздели на 4 висши учебни заведения: Инженерно-строителен институт (ИСИ), Машинно-електротехнически (МЕИ), Химико-технологически (ХТИ) и Минно-геоложки (МГИ).

С разделянето на Държавната политехника завършва началният етап на висшето техническо образование в България. Несъмнено, като цяло, той е успешен. Това се дължи на безкористния и самоотвержен труд на първите преподаватели-организатори и на студентите. При много тежки условия - слаба материална база (помещения, лаборатории, апаратури), недостатъчно преподаватели, липса на учебници, лоши битови условия - студентите усвояват знания, чертаят проекти, вземат изпити при достатъчно високи изисквания на преподавателите. Държавната политехника дава на страната 1367 строителни инженери, вкл. хидро- и културинженери, 1077 архитекти, 264 инженер-земемери, около 2000 студенти, които да продължат във втора, трета, четвърта и пета година образованието си в новосъздадените институти. Възпитаниците не посрамиха Държавната политехника. Те имаха успешен дял в строителството на обектите на Двегодишния стопански план (1947-48) и на Първия петгодишен план (1949-53). С дейното участие на младите инженерни кадри бяха изградени: термоелектрическите централи "София", "Република", "Марица 3", язовирите "Росица", "Тополница", "В. Коларов", "Г. Димитров", химическият комбинат в Димитровград, слаботоковият и силнотоковият заводи в София, целулозният завод на гара Кричим, обувният завод в София, консервните комбинати в Свищов и Бойчиновци, заводът за пектин край с. Църква - Перник, памукопредачната фабрика "Ернст Телман", Подбалканската ж.п. линия с 5-километровия тунел "Козница" и др. Тези обекти бяха нужни и изграждането им бе успешно и полезно. Качеството на първите випускници, поне в областта на строителното инженерство и архитектурата, до голяма степен се дължи на завършилите в Европа първи професори-учредители, специализирали във Виена и Цюрих и съставили първите учебни планове въз основа на тези от висшите технически училища в Цюрих и Виена. Когато през 1970 г. делегация на МНП преговаря във Виена за взаимното признаване на дипломите, първата специалност, която австрийците признават за равностойна на тяхната, е строителното инженерство.

Към края на съществуването на Държавната политехника в Строителния, Архитектурния, Хидротехническия и Геодезическия факултет преподавателският състав е нараснал общо на 378 души. От тях: професори 52, доценти 37, асистенти и преподаватели 259 и хонорувани 30.

Известно е, че не всичко в Държавната политехника е могло да бъде добро. През 1949 г. тя получава името "Сталин" без обосновка, така както са прекръстени гр. Варна и връх Мусала.

ВТУ е създадено по време на Втората световна война. В страната пребивават германски войски. Студентите не остават встрани от политическите страсти. Единици дори стават партизани. След 9 септември 1944 г. за съжаление политическите борби продължават при частично разменени роли. С ожесточаването им между правителството и опозицията, те се разгарят и сред студентите, вкл. и в Държавната политехника. Образувани са отечественофронтовски студентски и преподавателски комитети, които започват да репресират несъгласните с новата власт. През юни 1945 г. се провежда учредителен конгрес на Общия студентски народен съюз (ОСНС). Веднага се създава клон на ОСНС във ВТУ, който покрай някои полезни цели действа за "прочистване от реакционни елементи сред преподаватели, служители и студенти". През 1947 г. политическата опозиция е разгромена. Макар Законът за висшето образование да е едва на една година, през 1948 г. Народното събрание приема нов ЗВО, с който се "усъвършенства" предишният. Изисква се идеологическо преустройство на учебния процес. За тази цел в Академическия и Факултетския съвет влизат представители на БКП, профсъюзите и Съюза на народната младеж. Утвърдено е изучаването на Научна философия и Политикономия. По решение на Академическия съвет през 1951 г. се създава катедра "Основи на марксизма-ленинизма", а на следващата година - и катедра "Политикономия". И двете са причислени към Архитектурния факултет, където се четат лекции и по марксистко-ленинска естетика.

Асистентите се изпращат да следват Вечерния партиен университет. Отнемат им се по 20 часа седмично (заедно с подготовката) в продължение на 2 или 3 години за изучаването на материя, която не допринася с нищо за професионалното, научното или педагогическото им израстване. Малко по-късно по-възрастните преподаватели (професорите) прекарват в Банкя 2-3 месечни курсове за "идеологически ремонт". През това време те отсъстват от занятия и не вършат полезна работа.

Изисква се да се "подобри" социалния състав на студентите, като се приемат преди всичко из средата на работниците и селяните-кооператори. При кандидатстването са потребни формуляри, "заверени" от съответния народен съвет. През 1952 г. се въвеждат т.н. работнически факултети, участниците в които след 6-месечна подготовка се приемат за студенти без състезателен изпит. Впоследствие подборът в тези курсове се изопачава, избират се не работници и селяни, а такива, които не са успели да се класират на приемните изпити.

От 1948 г. управляващите успяват да наложат своите разбирания за "прочистване" на студенти "с реакционен произход", а и за техните "буржоазни прояви". Задачата е възложена на Съюза на народната младеж. Нарочените се изключват първо от СНМ, а после и от Политехниката. На 7 февруари 1949 г. е издадена заповед Nо 289, с която се изключват над 300 студенти съгласно чл. чл. 40 и 41 от ЗВО; формулировката е за "фашистки и други противонародни прояви". В следващите дни и седмици биват изключени общо към 500 студенти. Всеки един от тях е съдба! Около 60% от изключените постепенно биват възстановени, някои - след седмици, други - след години, най-вече по време на ректорството на проф. Алекси Квартирников. Щастие за Политехниката е, че в най-размирните времена на три пъти Ректор, общо 12 години, е бил той. Много студенти е спасил от изключване, много е възстановил. По същото време многократно е поставяно на дневен ред уволнението на някои професори, но Ректорът твърдо отстоява своите разбирания и затова замисълът не е реализиран.

Твърде несполучливо се оказва и разделянето на Държавната политехника на 4 самостоятелни института. Както обикновено ставаше след всяка реорганизация, изтъква се, че Политехниката била изпълнила вече задачите, поставени пред нея и следователно не е вече нужна, а тази погрешна постановка ни струва твърде много. Наруши се единството в ръководството на висшето техническо образование и се създадоха условия за неговото бюрократизиране. Сляпото подражание и безкритичното пренасяне на съветския опит към неадекватни условия в нашата страна довеждат до излишно разрастване на упрвленческите структури, до прекомерно тясна специализация и раздуване броя на специалностите, факултетите и висшите технически училища в станата, до ненужно обременяване на държавния бюджет. От друг страна "идеологизирането" на учебния процес, неговото догматизиране и едностранно насочване в резултат на наложеното изискване за подчертаването до втръсване "приоритета" на съветската наука и техника, не само ограничава възможностите за свободна творческа изява, но и стеснява научния и културен кръгозор на преподаватели и студенти. Характерът на обучението отдалечава образованието от висшето.

И все пак положителното надделява над отрицателното. В развитието на висшето техническо образование в България Държавната политехника е изиграла значителна роля.