Историята на катедра “История и теория на архитектурата” може да се проследи още от есента на 1943 година, когато в рамките на Строително – архитектурния факултет на Висшето техническо училище (1942 – 1945), започва нейното постепенно сформиране. От 1951 г. катедра “История и теория на архитектурата” започва да се развива като самостоятелно звено на Архитектурния факултет към Държавната политехника. Катедрата продължава да въвежда младите хора в архитектурното проектиране и при новосъздалия се институт – ИСИ (1953-1964), да ги учи да си служат за първи път с линеал, да ги запознава с фундаментални знания по история на архитектурата. С преименуването на института във ВИСИ (1977 – 1992), в началото на 80-те години, катедра “История и теория на архитектурата” прави крачка напред с въвеждането на ново образователно направление – Опазване на архитектурното наследство. С това новаторско за времето си мислене в европейски мащаб, университетът се превръща в единственото висше учебно заведение в България, подготвящо специалисти в тази област. Започнала дейността си с един единствен преподавател, под направлението на своите ръководители, в зората на 21 век, катедра “История и теория на архитектурата” наброява вече десет члена. Към нея се присьединяват много млади хора – докторанти, хонорувани и редовни преподаватели.
Поради засиления интерес към катедрата, променянето на методите за преподаване, еволюцията на тенденциите при опазването на наследството в световен и европейски мащаб, катедрата предприема редица действия, в стремежа си да отговори на съвременните тенденции.
В стремежа си да осигури на студентите, специализантите и докторантите комплексни знания и умения, във връзка със съвременните методи за обучение, катедра “История и теория на архитектурата” постепенно се развива от катедра поставяща фундамента в архитектурното образование, в такава, която генерира значителен творчески потенциал. Чрез учебния процес – лекционните курсове, практическите занятия, стажовете и специализации, катедрата осъществява мост между най-древните и най-съвременните архитектурни практики и стимулира съвместната работа между утвърдени специалисти и бъдещото поколение млади архитекти.