Студентският етап от обучението по рисуване се провежда в 3 учебни години – І, ІІ и ІV курс (избираемо). Програмата на дисциплината Рисуване не включва лекции; сериозният обем теоретични знания, необходими за изпълнение на практическите задачи, следва да се дадат на студентите в рамките на упражненията – въведение, анализ, беседа – и по време на корекции и конферанси.
Всяка учебна година съответства на етап от изграждането на художествено грамотна личност, каквато архитектът по дефиниция следва да бъде. Затова се поставят различни приоритетни цели: I курс – да провокира и насърчи творческия подход при интерпретацията; II курс – да задълбочи уменията на студентите да изпълняват убедителна академична рисунка на сложна натура; IV курс – да стимулира интереса към свободна, артистична, авторска рисунка (тяло).
В първи курс студентът-архитект се сблъсква с многообразни професионални предизвикателства. Успешно издържал кандидат-студентските изпити, той може да ги посрещне – и като мислене и като сръчност. В часовете по рисуване, студентът от първи курс, вече усвоил донякъде началата на академичната рисунка, надниква и навлиза в територията на творчеството. Той е изваден от зоната на комфорт; не преповтаря познати практики; не надгражда в занаятчийския смисъл на понятието. В това е специфичната философия на дисциплината: Рисуването не дава просто умения за изпълнение на строго специализирани, приложни задачи; с художествената практика се формират качества, които не подлежат на академично преподаване – креативност, естетически вкус и култура, творчески нагон, усет за красота, експресия и единство, добросъвестност и нетърпимост към профанията, плагиатството и посредствеността.
• Работата през І семестър на І курс поставя пред студента задачите: да употребява свободно разнообразни материали за рисуване; да експериментира с техниката; да обогати „палитрата” си от изразни средства; да допълни умението си за изпълнение на моливна академична рисунка с „рисковете” на творческото рисуване, с артистичното изкушение. Поставя се категорично технико-технологичната проблематика в рисунката. Моливът се заменя с въглен, креда, туш, перо, клечка, четка, акварел и др., а прецизното щудиране – с динамична, експресивна, условна моделировка, с употребата на свободни линии, с различна дебелина и напрежение, с разнообразие от изразни средства – щрих, петна и др. графични и живописни следи. Насърчават се експериментите със смесване на материали, освобождаването от учебната скованост и търсене на лекота, виртуозност, смелост при боравене с материалите и техниките. Задачите, изпълнявани през І семестър на І курс са сравнително нови в практиката на обучението по рисуване, обособени през последните две десетилетия. Те съзнателно се противопоставят на строгата академична линия, насърчават творческата игра и култивирането на усет към естетическите възможности на случайното петно, деструкцията, фактурата, текстурата, отпечатъците и т.н. – към рисунката, не само изобразителна, но и изразителна.
• През ІІ семестър на І курс се изпълняват живописни постановки – натюрморт с акварел. Тази програма е традиционна за обучението. Постановките са разнообразни и нарочно различни по характер. Използват се битови предмети, природни обекти, различни конструкции, драперии, гипсови глави, маски, черепи и т.н. Поставят се технико-технологични живописни задачи в рамките на акварелната техника. Няма ограничения за характера и визията на постановките (задача на преподавателите), както и за почерка и начина на интерпретация (задача на студентите). Допустими са и монохроматични и подчертано полихромни варианти, и подробен акварелен етюд и монотипия, и бърза, non finitо, скица, и изпълнение „мокро в мокро”, и техники, базирани върху отмиване на боята. Акварелната рисунка развива сръчността на ръката и техническото владеене на материала, но има за цел да култивира и качества от по-общ порядък – художествен усет, креативност, артистична смелост, афинитет към експеримента, вкус към „поезията” на изобразителното изкуство. Акварелът е творческа игра, при която цветът се превръща във форма, формата – в пространство, пространството – в ритъм, ритъмът – в експресия, експресията – в композиция.
Предмет на дисциплината Моделиране е формообразуването или същността на процеса, отнасящ се до създаване на формата като пространствен феномен. Студентите се запознават с базисен инструментариум за нейното изграждане, опиращ се на основни принципи и методи на организация – необходимост в архитектурното проектиране.
Съществен момент, застъпен в дисциплината, е прилагането на аналитичен и рационален подход, водещ до взаимна обвързаност и зависимост между работен елемент – среда – форма, което е предпоставка за причинно - следствения характер на пространствените резултати.
Наред с този важен аспект, засягащ процеса на формообразуване, в хода на обучението си студентите се насърчават да развиват своята креативност и творчески потенциал.
Основните цели, залегнали в програмата са придобиване на:
- знания относно принципите и закономерностите при изграждане на формата.
- аналитично мислене и прилагането му в процеса на художествено проектиране.
- умения за презентиране и аргументирана защита на резултата.
Съдържанието на учебната програма е представено чрез лекции и практически упражнения, разпределени в няколко последователни модула, обхващащи различни аспекти на формообразуването. Всеки модул се изучава в рамките на един семестър.