(1882 - 1942)
Въпросът за висшето техническо образование в България възниква със завещаните през 1882 г. от Евлоги Георгиев - търговец, индустриалец и банкер в Букурещ - 6 милиона златни лева, от дохода на които да се основе и поддържа едно висше училище в един град на България или Румелия, което да носи името "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово", и в което научните предмети, които се преподават да бъдат преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията. "Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвувам за преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно, защото, ако съм работил през всичкия си живот и съм спестявал, както брат ми и аз, ние сме били въодушевявани само от това желание, което сега остава да се осъществи от наследниците ми и от изпълнителите на завещанието".
Учредената след смъртта на завещателя ефория дава на завещанието, що се отнася до фонда от 6 милиона зл. лева, тълкуване, различно от волята на дарителя - да се основе висше техническо училище. Недоразуменията възникват поради факта, че Евлоги Георгиев освен това подарява мястото, върху което по-късно е построен ректоратът, и дава 800 хил. лв. за постройка на сграда за Университета. Изпълнителят на завещанието г-н Ив. Е. Гешов съветва Университетът да се направи "юридическо тяло", за да могат за строежа да се събират суми и от други дарители, тъй като е ясно, че предоставената за тази цел сума е недостатъчна. При това, както самият дарител, той прави ясна разлика между университет и висше училище.
Повече от 50 години продължава спорът дали в съгласие със завещанието да се основе отделно висше техническо училище или техническото образование да се включи към физико-математическия факултет на Университета. Особено се засилват привържениците на първото схващане след организирането на българските инженери и архитекти през 1891 г. в дружеството БИА. В 1903 г. настоятелството на дружеството, в лицето на неговия председател инж. П. Николов и секретаря д-р инж. Ю. Данчов, поднася на Министъра на просветата в Народното събрание мотивирано изложение, в което предлага компромисно решение с откриването на самостоятелен технически факултет към Университета. През 1907 г. формално се създава такъв факултет, обаче той не само не получава никакво развитие, а напротив на следващата 1908 г. бива закрит и назначените доценти - уволнени.
През цялото това време фондът от 6 мил. зл. лева нараства и през 1911 г. ефорията решава да отдели от порасналия на 15 мил. зл. лева фонд 8 мил. зл. лева (2 мил. зл. лева за постройка и 6 мил. зл. лева за издръжка) за самостоятелно висше техническо училище - независимо от Университета, а 4 милиона се прибавят към фонда от 800 хил. лева за сграда на Университета. Отново нищо не се извършва. Правителството е заето с по-важни въпроси: Балканската, Междусъюзническата и Европейската войни. Фондът "Братя Георгиеви", който междувременно е нараснал вече на 30 милиона, почти се стопява в книжни левове. Със Закона за Министерството на народното просвещение от 1921 г. Университетът се попълва с нови факултети и се създава, но само на книга, отделно Висше техническо училище за приложни знания "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово". Останалите от фонда средства се изразходват за построяването на сградата на Ректората.Това съвсем не означава, че въпросът за откриването на висше техническо училище се снема от дневния ред. Напротив, списанието на БИА постоянно поднася на читателите си аргументи за по-скорошното откриване на Висше техническо училище. Най-много такива статии са написали инженерите Н. Сарафов и Ю. Данчов. Въпросът заема важно място в дневния ред на първия конгрес на Съюза на българските инженери и архитекти през 1939 г. и намира широка обществена подкрепа. Под председателството на главния секретар на Министерството на народното просвещение Т. Х. Върбанов комисия в състав: проф. Г. Наджаков, инж. Ив. Иванов, арх. П. Калчев, инж. Драгиев, инж. Дянков, инж. Маринов, инж. Б. Илиев, инж.Г. Пешов и инж. В. Пеевски изработва проект за основаването на Висше техническо училище като отделен факултет при Университета. Това решение е взето, за да се използва академичният персонал на Университета за преподаването на фундаменталните науки. През следващата година конгресът на Съюза на БИА поставя твърде остро въпроса за изоставането на висшето техническо образование у нас в сравнение със съседните ни страни.
През 1941 г. Съюзът на БИА прави нов проектозакон, който се внася в Народното събрание от министрите на Обществените сгради, пътищата и благоустройството (ОСПБ) и на Народното просвещение. Приетият от Народното събрание закон излиза в Държавен вестник на 12 юли 1941 г. Основава се Висше техническо училище (ВТУ) в София, управлявано от Академичен съвет, под надзора на Министерството на народното просвещение. ВТУ има два факултета: Строително-архитектурен и Машинно-технологически с по 13 катедри във всеки. В Строително-архитектурния факултет се предвиждат три отдела: строително инженерство, архитектура, земемерно инженерство. В Машинно-технологичния факултет - 4 отдела: машинно инженерство , електроинженерство, минно инженерство, индустриална химия. За пълното откриване на ВТУ се определя срок от 5 години, по време на който избирането на първите редовни преподаватели Министърът на народното просвещение поверява на 7 седемчленни комисии, по една за всеки отдел, съставени от професори от Университета и инженери и архитекти, предложени от Съюза на БИА. Тези комисии играят ролята на бъдещите факултетни, а сега - научни съвети.
Членовете им са:
- за строително инженерство: проф. д-р Н. Обрешков, инж. Б. Илиев, инж. Хр. Тонев, д-р инж. Ю. Данчов, инж. Тих. Кметов, инж. А. Каранджулов, инж. Ясников;
- за земемерно инженерство: проф. д-р Л. Чакалов, проф. д-р Н. Бонев, инж. Миленов, инж. Гр. Грозданов, инж. Ив. Попов, инж. П. Арнаудов, инж. Н. Иванов;
- за архитектура: проф. д-р К. Попов, проф. Табаков, арх. П. Калчев, арх. К. Николов, арх. Р. Радославов, арх. Б. Русев, арх. Й. Севов.
Подобни комисии са назначени и по машинно инженерство, електроинженерство, минно инженерство и индустриална химия.
Този път законът се прилага в сравнително къси срокове. Министерският съвет назначава тричленна "нарочна" комисия с председател д-р инж. Ю. Данчов и членове: декана на Физико-математическия факултет проф. Л. Чакалов и Главния директор на Министерството на ОСПБ инж. Ив. Ранков, която да подготви откриването на ВТУ с препоръка за постепенност, като се почне от отдела по строително инженерство. От отчета на и.д. Ректор д-р инж. Ю. Данчов при тържественото откриване на ВТУ личи, че за една година Нарочната комисия е свършила сериозна работа.
По нейно предложение Министърът на ОСПБ е предоставил незавършеното още северно крило (на бул. "Драган Цанков") на средното техническо училище за нуждите на ВТУ. То е било достроено и надстроено. Обзаведена е лаборатория по физика; започнало е уреждането на техническа библиотека. Осигурено е ползването на допълнителни помещения в лабораториите на Университета на ул. "Московска" и в Агрономическия факултет на бул. "Драган Цанков". Всичко това дава възможност в първия курс да се открие не само отделът по строително инженерство, а и по земемерно инженерство и да се приемат, вместо първоначално предвидените 50, 150 студенти.
Утвърден е и специален Правилник за избиране на първите редовни преподаватели. Те се назначават най-малко една година преди откриването на съответния отдел и задължително се командироват на специализация в известни висши технически училища в чужбина за една година. Интересно е, че въпреки войната това изискване на Правилника се изпълнява стриктно.
Според Закона за ВТУ преподавателите, навършили 68 годишна възраст, се освобождават от длъжност. По тази причина в Правилника е залегнало изискване за редовни преподаватели да не се назначават лица над 55 години. "Нямаше да е целесъобразно" - отбелязва д-р инж. Данчов в доклада си, "да се назначават по-стари кандидати, щом ще трябва да се уволняват по напреднала възраст, преди да е използуван достатъчно научният им капитал".
Такива възрастни кандидати, станали известни с научните си трудове или в техническата практика, могат да се използуват като частни доценти. Показателно в случая е, че с този правилник и цитираните по-горе думи инж. Данчов си отнема възможността да стане редовен преподавател, тъй като по това време е бил навършил 70 години.
Една от сериозните работи на Народната комисия е била изготвянето на цяла поредица от правилници, обединени във Временен правилник за ВТУ. Той е утвърден с Указ от 4.02.1942 г. и урежда важни въпроси, които не са регламентирани със Закона от 1941 г. В него се определят по-ясно характерът, целите и методите на учение във ВТУ, които са по-други, отколкото онези в Университета. Д-р инж. Данчов счита, че за да може училището да даде на учащите се не само теоретични и практически познания по следваните от тях специалности, но и да ги приучи на системен труд, дисциплина и на стопанско мислене, учението в него трябва да се нагоди съответно, по образеца на някои от известните у нас с по-добрата си уредба чужди висши технически училища... "Крайната цел трябва да бъде, учащите се да добият не само познания, но и да могат да ги прилага". В същия доклад на и. д. Ректор са изложени подробно методите и начините за осъществяването на поставената цел. По отношение на проверката на теоретичните и практически знания на студентите Правилникът е твърде строг за нашите днешни представи. Изработени са учебните планове за отделите по строително инженерство и по земемерно инженерство. Обучението трае 8 семестъра. Учебното време е от 10 септември до 7 февруари - зимен семестър, и от 21 февруари до 30 юни - летен семестър. Обявените в началото на 1942 г. конкурси са проведени като по доклад на съответните 7-членни комисии и по препоръка на Нарочната комисия, за професори с царски указ са назначени първите 5 професори на ВТУ:
- д-р инж. Тодор Радославов - титуляр на катедра "Водно строителство,
- д-р инж. Пейчо поп Петров - титуляр на катедра "Статика на строителните конструкции и мостове",
- инж. Васил Пеевски - титуляр на катедра "Геодезия и астрономия",
- изв. проф. Аркади Стоянов (при Университета) - титуляр на катедра "Техническа механика",
- арх. Храбър Попов - титуляр на катедра "Сградостроителство".
Съгласно Правилника за избиране на редовни професори назначените професори са командировани за една година в Цюрих и Виена. Обявени са повторно конкурси за редовни преподаватели при катедрите "Пътища и железници" и "Топлинна техника" и нови конкурси при катедри: "Приложна математика", "Техническа механика", "Пътища и железници", "Фотограметрия, топография и кадастър", "Културтехника", "Водоснабдяване и канализация", "Наука за сгради и проектиране", "История на архитектурата и стилознание", "Градоустройство".
Поканени са да четат лекции във ВТУ университетските професори: К. Попов, Н. Обрешков, Д. Табаков, К. Бобчев, Б. Захариев, Ив. Странски, Г. Наджаков, Ив. Трифонов, Н. Николов, Е. Бончев.
Открита е библиотека със стотици ценни книги.
Образуван е фонд "Научни цели" за издаване на научни трудове и учебници, за който само Столичният общински съвет е дал помощ от 500 хил. лева.
Министерството на народното просвещение е отпуснало 300 хил. лв. за студентския стол.
Конкурсните изпити за приемане на студентите са дали много добри резултати. От общо 545 кандидати, завършили с много добър успех зрелостния си изпит, са приети 100 души.
И тъй, на тържественото събрание на 4 октомври 1942 г. председателят на Нарочната комисия и и.д. Ректор д-р инж. Ю. Данчов докладва, че има пълна готовност учебните занятия в първото у нас ВТУ да започнат.