С указ на Държавния съвет от 07.10.1977 г. Институтът се преименува във Висш институт по архитектура и строителство (ВИАС). При тази смяна на името не настъпва никаква промяна в структурата на факултетите и специалностите. Едва през 1987 г. специалността ТС от Строителния факултет се обособява под името Факултет по транспортно строителство (ФТС).
Ректор продължава да е проф. к.т.н. инж. Иван Патоков (1972-79); от 1979 г. - проф. к.т.н. инж. Ганю Щилиянов (1979-87), а след него проф. к.т.н. инж. Иван Сакарев (1987-90); от януари 1991 встъпва в длъжност избраният проф. к.т.н. инж. Иван Папазчев.
Декан на Архитектурния факултет до 1978 г. продължава да е проф. арх. Петър Ташев. След него декани са професорите: арх. Иван Саздов (1978-81), арх. Стефан Стефанов (1981-85) и д.а.н. арх. Иван Никифоров непрекъснато от 1985 до сега.
Декани на Геодезическия факултет са професорите: до 1983 г. инж. Иван Станев, след него к.т.н. Георги Колев (1983-89) и к.т.н. Димитър Ал. Димитров от 1989 г. до сега.
Декан на Строителния факултет до 1979 г. остава проф. инж. Тодор Цурински; след него два мандата по четири години декан е проф. к.т.н. инж. Йордан Тотев (1979-87); след това: проф. к.т.н. инж. Гочо Гочев (1987-90) и проф. к.т.н. инж. Тодор Карамански (от 1990 г. до сега).
В Хидротехническия факултет декан остава до 1983 г. проф. к.т.н. инж. Георги Илчев, след него декани са професорите: к.т.н. инж. Илия Нинов (1983-87) и к.т.н. инж. Васил Александров (от 1987 до сега).
Модернизирането на учебния процес изисква въвеждането на ЕИТ. Тази грижа с успех изпълнява катедра "Математика". Още през 1964 г., преди останалите ВТУЗ, доц. Ал. Бояджиев чете лекции по "Числени методи и програмиране". Едновременно с това той води и курсове за преподаватели от Института. Успешно завършване на такъв курс дава право за водене на упражнения по този предмет. Курсът е задължителен за всички млади преподаватели. Понеже Институтът не разполага с изчислителна техника за практически занятия се използува организираният от проф. к.т.н. инж. Симеон Симеонов и доц. Ал. Бояджиев Институт по строителна кибернетика. Към катедрите "Строителна механика" (проф. к.т.н. инж. Тодор Карамански), "Хидрология и Хидравлика" (проф. д.т.н. инж. Емил Маринов), и към Геодезическия факултет (проф. д.т.н. Георги Златанов), а по-късно и към Архитектурния факултет бяха създадени лаборатории по информатика. Към 1977 г. са закупени 4 малки компютъра ИЗОТ 0310, на които започва обучението на студенти и преподаватели. Тогава е създаден и Учебно-изчислителният център (УИЦ). През 1979 г. е въведена в експлоатация първата универсална ЕИМ ЕС-1033. От 1983 г. се използуват персонални компютри. За кратко време Институтът се насища с тях и сега няколкостотин са в експлоатация. Успоредно с изграждането на системата от технически средства в Института се развива и обогатява използуването на програмно осигуряване. Внедрени са мощни и ефективни програмни системи, част от които са оригинални разработки на колектив от преподаватели и сътрудници на УИЦ. През периода 1985-88 г. бяха доставени три модерни супермини ЕИМ от типа VАХ. От началото на 1989 г. се експлоатира локална компютърна мрежа с няколко десетки работни меса за нуждите на обучението, информационното обслужване, научните изследвания и проектантската дейност. През 1987 г. бе създадена катедра "Автоматизация на инженерния труд" с ръководител доц. к.т.н. инж. Димитър Цанев.
През 1992 г. във ВИАС се обучават общо 5285 студенти. Успешно завършилите от 1977 до 1992 г. архитекти и инженери са 12432 души. Редовните преподаватели са 420, като хабилитираните по брой почти се изравняват с асистентите. Докторите на науките стават 10, а кандидатите - 227.
Отделни прояви на следдипломна квалификация започват още през 1969 г., но тя се масовизира едва след създаването на Отделение за повишаване на квалификацията на кадрите, което през 1991 г. е преобразувано във Факултет по следдипломна квалификация (ФСДК). Провеждат се преквалификации, специализации за инженери и архитекти (индивидуални и групови) с продължителност до 3 семестъра и краткосрочни курсове (15 до 45 души). Към 1992 г. са подготвени 350 специалисти, 30 души са преквалифицирани и 6000 са завършили краткосрочни курсове.
През 1985 г. е създаден Факултет за обществени професии. Дипломи са получили: 45 души за специалност социално управление, 42 души за специалност журналист-кореспондент и 116 души за специалност международни икономически отношения. През 1990 г. е преименуван в Свободен факултет. Той дава възможност на студентите от редовно и задочно обучени, както и на завършилите висше образование, да придобият квалификация по специалностите: международен бизнес, мениджмънт на инженерната фирма и педагогика. Обучението се води в извънработно време. Продължителността на следването е 5-6 семестъра.
Постижение на ВИАС е създаването на Сектор за проучване и проектиране (СПП). Това става, след като с Разпореждане N 111 на Бюрото на Мин. съвет от 16 юни 1976 г. се разрешава на ВИАС да извършва като главен проектант проучвателни и проектни работи. Работата на обединения Научноизследователски и проектантски сектор (НИПС) нараства. Чрез него се осъществява най-тясна връзка на преподавателите с практиката. Във ВИАС се проектират значими за страната обекти. Доходите на Института и хонорарите на участниците се увеличават.
През този период продължава строителството на новите сгради: завършени са през 1979 г. блок 7 (ниското крило откъм бул. "Хр. Смирненски"), долната част от високия блок 2(Б) и блок 5 с изчислителния център. През 1982 г. са окончателно завършени блокове 2(Б), 5 и блоковете 4 и 6 с Централната лаборатория по строителни конструкции, столовете, големите лекционни зали. Последният етап е завършен през 1989 г. и обхваща: големите лекционни зали. Последният етап е завършен през 1989 г. и обхваща: голямата многофункционална зала, централното фоайе с главния вход, три лаборатории и 15 кабинета. С това завършва първият генерален етап от изграждането на материалната база на ВИАС. За сега той задоволява нуждите на ВИАС. За 20 години се реализира строителството за 27 милиона лева, в резултат на което Институтът получи към съществуващите преди това 60000 кв.м. разгъната площ още 53000 кв. м.
Заслужава да се отбележи, че ректорът, който има най-голям принос за разширяването на материалната база на Института, е проф. д.т.н. инж. Ганю Щилиянов. Неговият непрекъснат период на ректорство е най-голям - 8 години. Най-много лаборатории със скъпо струващи машини и апаратури, вкл. УИК, се обзавеждат в това време.
Не без значение за едно висше училище са връзките му със сходни учреждения, особено в чужбина. Както беше изтъкнато, младото ВТУ, мака и по време на война, поддържа връзки с висши технически училища в Швейцария и Германия (вкл. Австрия) чрез изпращане на специализация избраните първи професори и частично заимствуване на първите учебни планове и програми. Естествено, по време на участието на България във Втората световна война, тези връзки се прекъсват. След войната се установяват добри отношения с инженерно-строителните институти в Москва, Ленинград и Киев. Там получават научната си подготовка под формата на аспирантура значителна част от преподавателите на Института. Група аспиранти се изпращат в Съветския съюз още от Държавната политехника по време на ректорството на проф. инж. Алекси Квартирников. След успешната им защита, те впоследствие стават доценти и професори. С някои вузове се сключват договори за сътрудничество, за обмяна на опит и съвместни научни разработки. Такива са: Московският инженерно-строителен институт, Техническият университет в Братислава, Техническият университет в Будапеща, Висшето училище по съобщенията в Дрезден. В голяма част от случаите сътрудничеството е чисто формално и резултатите от него са слаби. Последните две години ВИАС, както цялата страна, се отвори за чужбина. От 1991 г., като единствен институт в България, той е член на Европейската мрежа на инженерните факултети. Това дава възможност за ползотворни научни контакти с други университети в Европа. Установено е двустранно сътрудничество с: Ecole d'Architecture - Bordeaux (Франция), Fachhochschule fur Technik - Stuttgart (Германия), University of East London (Англия), Солунския университет "Аристотел" (Гърция), Университета "Кирил и Методи" - Скопие (Македония). Запазени са връзките с МИСИ, МАРХИ, МИИГАиК, Висшето училище по транспорта - Дрезден, Техническия университет - Будапеща, като са поставени на професионална основа. ВИАС има контакти и известна дейност в рамките на Европейската асоциация по международно образование, на ЮНЕСКО и на Конференцията на европейските ректори (CRE).