Начало / Факултети / Архитектурен факултет / Катедри / Технология на архитектурата / Новини /

Откриване на паметна плоча на проф. арх. Храбър Попов в гр. Клисура

31.05.2024

На 30.05.2024 г в град Клисура тържествено бе открита паметна плоча на името на основоположника на архитектурното образование в България - проф. архитект Храбър Попов

Фото галерия


Председателят на Общинския съвет в Карлово Доньо Тодоров и проф. д-р арх Орлин Давчев, Декан на Архитектурния факултет на УАСГ произнесоха слово и заедно с кмета на град Клисура Ботьо Киров и председателя на Национална камара на строителите ветерани инж. Виктор Шарков откриха паметната плоча. На събитието присъстваха също доц. д-р арх Цветелина Даскалова, Заместник Декан на Архитектурния факултет в УАСГ и проф. Димитър Назърски, Строителен Факултет УАСГ.
Проф. арх. Храбър Попов е първият български професор по архитектура в откритото на 04.10.1942 г. Висше техническо училище в България. Основател и ръководител на катедра „Сградостроителство”, 1942-1953 г. (сега катедра „Технология на архитектурата”). Основоположник и организатор на архитектурното образование в България, създава първите учебни планове, учебни програми и помагала за специалността архитектура. Пръв Декан на Строително-архитектурния факултет.
Роден е в София на 20 март 1896 г. като шестото дете в семейството на учителя Христо Филипов Попов от Клисура - известен поборник от Априлското въстание и автор на първата книга за Априлската епопея. Майка му Мария Хадживълкова произхожда от прочутия род Гешови от Карлово. Участва като доброволец в Балканската война 1912-1913 година и в Първата световна война и е награждаван с ордени за храброст. Завършва право в Софийския университет, а след това и Висшето техническо училище в Шарлотенбург в Берлин, където се дипломира като инженер, а за образованието по архитектура следва при светилата на архитектурата в Германия.
Проф. Храбър Попов е изтъкнат творец и учен. Автор е на много проекти, спечелени конкурси и построени обекти в областта на банските сгради, изложбени павилиони, спортни зали, църковни обществени и производствени сгради, интериорни проекти и реализации, първият български архитект творил в областта на театралния декор и сценография